Старобългарски речник
оковат 
оковат -окѹѭ -окѹш св 1. Обкова с метал, поставя в желязна обковка [книга и под.] скнї же съвръш сѧ пръваѣ. въ неже свѣтлнкъ  трапеꙁа ...  скрнѫ ꙁавѣта. всѫдѹ ѡкованъ [!] ꙁлатомъ. въ неже стамна ꙁлата. мѧщ маннѫ Е 29а 5 2. Окова, поставя в окови някого сѣдѩщѩщѩѩ (!) вь тьмѣ і сѣні съмрътьнѣ. окованꙑ ніщетоѭ  желѣꙁомъ. ѣко прогнѣвашѩ словеса бжьѣ СП 106.10 анупатъ рее ... не мамъ тебе поштꙙдѣт ... повелѣвъ ... камꙑ велкъ въꙁложт на прьс мѹ ... желѣꙁꙑ же оковат  въсѫдѹ С 104.30 3. Прич. мин. страд. като същ. окован м мн οἱ πεπεδημένοι В християнската религия — грешник, изпратен в ада на вечни мъки гі іꙁбаві нꙑ ... да вьнідетъ прѣдъ тѩ въꙁдꙑханіе окованꙑхъ. по велью мꙑшьцѩ твоеѩ. сънабьді снꙑ ѹмръштвенꙑхъ СП 78.11 кꙿто сь стъ ꙁводꙙ отъсѫдѹ окованꙑѧ отъ вѣка. кто сь стъ раꙁдрѹшвꙑ нашѫ непобѣдмѫѭ дръжавѫ  мѫжьство С 466.24 Е СП С Гр περικαλύπτω πεδάω περιτίϑημι ѡковат Нвб окова ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА