Старобългарски речник
оклеветават
оклеветават
-оклеветаваѭ
-оклеветаваш
несв
сег
деят
същ
оклеветаваѩ
м
ед
[ὁ] παραλαλῶν, ὁ καταλαλῶν
Клеветник
бже ... въсъ денъ срамъ моі прѣдъ мнѫѭ естъ. ї стѹдъ ліца моего крꙑ мѩ. ѡтъ гласа поносѩщаго оклеветаваѭщаго
СП
43.17
млость і сѫдъ поѭ тебѣ гі ... ꙁълаго не ꙁнахъ. ѡклетаⷡⷶѭштаго (погр. вм. ѡкле(ве)ⷡтⷶаѭштаго, Север., с. 129, бел. под линия) таі скрънѣго своего. сего вꙑгънахъ
СП
100.5
Изч
СП
ѡклеветават
Вж. при
оклеветат
Нвб