Старобългарски речник
окаꙗнъ
окаꙗнъ
-ꙑ
прич
прил
1. Окаян, достоен за съжаление, жалък
дъшті вавлоньска окаанаа. блаженъ їже въꙁдастъ въꙁдаане твое. еже въꙁдастъ намъ
СП
136.8
въꙁдвгн мѧ гі ... ѹмлосръд сѧ на мѧ окаанааго
СЕ
79а 11
ѡ о(...)нꙑ (ока(а)нꙑ, Курц, Вайс, Индекс, с. 360) беꙁѹмьніе ... раꙁдрѣшітъ. ꙇ прогънавꙑ ада. пеаті лі сѧ ботъ
К
12а 15
отъвѣштавъ же страстьнкъ хрстосовъ рее. окаꙗне ѹнꙑле. беꙁаконю дѣлателю
С
61.16
она же ... прпаде къ ногама стааго ... вьпꙗше. ѹ горе мьнѣ окаанѣ. отъмн҄енѣ. ѹ горе мьнѣ ꙗко сьнѣдь смъ огнꙗ вѣнааго
С
517.7
помолте сѧ емѹ ꙁа мѧ окаанааго. да прдетъ на мѧ стаѣ его благодѣⷮ҇. вашм мвⷧ҇ам
Р
II 1.28—29
мат бѹ благолⷭ҇овленаѣ. ѹблаж дшѫ моѫ. еѫже лѫкав понорьлв ꙁьлоѹб. ѡкаѣнаго мѧ ѹловьль. ада спасеш мѧ. да словославлѫ тѧ. много прѣпѣтаѣ
ТФ
А 15
2.
Като същ.
a)
окаꙗнъ, –ꙑ
м
ед
a) [ὁ] ἐλεεινός, [ὁ] ἄϑλιος, [ὁ] πανάϑλιος, [ὁ] μάταιος
Нещастник, жалък човек, окаяник
окаанꙑ онъ рее сътворѫ вол҄ѫ твоѭ црѹ
С
65.17
же вѣрѫ погѹбвъ съмрьт не погрѣш ѡкаꙗне
С
66.17
анѹпатъ рее. окаане ꙁълѹ бѣсѹ прѣодолѣлъ с
С
113.16
къ анупатѹ рее. окаане. вдш л пꙑташ ште. же ѹбо можеш творт то твор
С
112.15
b)
окаꙗн
м
мн
a) οἱ ταλαίπωροι, [οἱ] δείλαιοι, [οἱ] κατάδικοι
Нещастници, жалки хора, окаяници
да то сътвормъ о҄убо не вѣмъ ѡ окаꙿн
С
108.14
то слꙑшавъше окаан рад бꙑшꙙ славꙙште томтелꙗ
С
215.14
глагола кнꙙꙁъ. пожьрѣте понѣ нꙑнѣ окаан. отъпѹштѫ вꙑ
С
178.24
b)
окаꙗнѣ
ср
ед
срав
τὸ ἐλεεινότερον
По–жалкото нещо
а же окаꙿнѣ. ꙗко небесьнꙑѧ жꙁн погрѣш сꙙ. н сеѧ же наслад сꙙ
С
93.12—13
вьсѣко окаꙗн
[οἱ] πανάϑλιοι
Тези, които са преокаяни, най–жалки
ѡ ... вьсѣко окаан. то пострадавꙿше тол҄ь скоро сътѫжвъше с отъвръгосте сꙙ влдкꙑ хса
С
107.14
СП
СЕ
К
ТФ
С
Гр
ταλαίπωρος
ἄϑλιος
δείλαιος
οἰκτρος καὶ ἐλεεινός
ἀϑλίως
окаанъ
ѡкаꙗнъ
ѡкаѣнъ
Нвб
окаян
ОА
ВА
АК
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА