Старобългарски речник
окаꙗнъ 
окаꙗнъ -ꙑ прич прил 1. Окаян, достоен за съжаление, жалък дъшті вавлоньска окаанаа. блаженъ їже въꙁдастъ въꙁдаане твое. еже въꙁдастъ намъ СП 136.8 въꙁдвгн мѧ гі ... ѹмлосръд сѧ на мѧ окаанааго СЕ 79а 11 ѡ о(...)нꙑ (ока(а)нꙑ, Курц, Вайс, Индекс, с. 360) беꙁѹмьніе ... раꙁдрѣшітъ. ꙇ прогънавꙑ ада. пеаті лі сѧ ботъ К 12а 15 отъвѣштавъ же страстьнкъ хрстосовъ рее. окаꙗне  ѹнꙑле.  беꙁаконю дѣлателю С 61.16 она же ... прпаде къ ногама стааго  ... вьпꙗше. ѹ горе мьнѣ окаанѣ.  отъмн҄енѣ. ѹ горе мьнѣ ꙗко сьнѣдь смъ огнꙗ вѣнааго С 517.7 помолте сѧ емѹ ꙁа мѧ окаанааго. да прдетъ на мѧ стаѣ его благодѣⷮ҇. вашм мвⷧ҇ам Р II 1.28—29 мат бѹ благолⷭ҇овленаѣ. ѹблаж дшѫ моѫ. еѫже лѫкав понорьлв ꙁьлоѹб. ѡкаѣнаго мѧ ѹловьль.  ада спасеш мѧ. да словославлѫ тѧ. много прѣпѣтаѣ ТФ А 15 2. Като същ. a) окаꙗнъ, –ꙑ м ед a) [ὁ] ἐλεεινός, [ὁ] ἄϑλιος, [ὁ] πανάϑλιος, [ὁ] μάταιος Нещастник, жалък човек, окаяник окаанꙑ онъ рее сътворѫ вол҄ѫ твоѭ црѹ С 65.17 же вѣрѫ погѹбвъ  съмрьт не погрѣш ѡкаꙗне С 66.17 анѹпатъ рее. окаане ꙁълѹ бѣсѹ прѣодолѣлъ с С 113.16  къ анупатѹ рее. окаане. вдш л  пꙑташ ште. же ѹбо можеш творт то твор С 112.15 b) окаꙗн м мн a) οἱ ταλαίπωροι, [οἱ] δείλαιοι, [οἱ] κατάδικοι Нещастници, жалки хора, окаяници да то сътвормъ о҄убо не вѣмъ ѡ окаꙿн С 108.14 то слꙑшавъше окаан рад бꙑшꙙ славꙙште томтелꙗ С 215.14 глагола кнꙙꙁъ. пожьрѣте понѣ нꙑнѣ окаан.  отъпѹштѫ вꙑ С 178.24 b) окаꙗнѣ ср ед срав τὸ ἐλεεινότερον По–жалкото нещо а же окаꙿнѣ. ꙗко  небесьнꙑѧ жꙁн погрѣш сꙙ.  н сеѧ же наслад сꙙ С 93.12—13 вьсѣко окаꙗн [οἱ] πανάϑλιοι Тези, които са преокаяни, най–жалки ѡ ... вьсѣко окаан. то пострадавꙿше тол҄ь скоро сътѫжвъше с отъвръгосте сꙙ влдкꙑ хса С 107.14 СП СЕ К ТФ С Гр ταλαίπωρος ἄϑλιος δείλαιος οἰκτρος καὶ ἐλεεινός ἀϑλίως окаанъ ѡкаꙗнъ ѡкаѣнъ Нвб окаян ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА