Старобългарски речник
окамен҄ень
окамен҄ень
-ꙗ
ср
Закоравялост, безчувственост, безсърдечност
въꙁърѣвъ на нѧ съ гнѣвомъ. скръбѧ о окаменен срдца хъ. гла кѹ. простьр рѫкѫ твоѭ простьрѣ. ꙇ ѹтвръд сѧ рѫка его цѣла ѣко дрѹгаѣ
М
Мк 3.5
З
А
СК
Изч
М
З
А
СК
Гр
πώρωσις
Нвб
окаменение
остар
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
АР
Срв
окаменяване
