Старобългарски речник
омьскъ 
омьскъ -ꙑ прил Воински, войнишки, който се отнася до войник; присъщ на войник а аште  днъ б бꙑлъ ѹдмꙑ. довьлѣаше наше слѣ одолѣт. а не нъ толко множьство. трѫтъ омъскꙑ. плъкъ непрѣборемꙑ. тъьнъ  на бранехъ непобѣдмꙑ С 83.1 Изч С Гр στρατιωτικός омъскъ Нвб Ø