Старобългарски речник
омьскъ
омьскъ
-ꙑ
прил
Воински, войнишки, който се отнася до войник; присъщ на войник
а аште днъ б бꙑлъ ѹдмꙑ. довьлѣаше наше слѣ одолѣт. а не нъ толко множьство. трѫтъ омъскꙑ. плъкъ непрѣборемꙑ. тъьнъ на бранехъ непобѣдмꙑ
С
83.1
Изч
С
Гр
στρατιωτικός
омъскъ
Нвб
Ø
