Старобългарски речник
ом
ом
-омъ
м
мн
Бойци, воини, войници
ꙿто стъ велко рабов тожде подъѧт же гь. пае же самого га мꙑ смъ съвлькъше. ом бо дръꙁнѫшꙙ сътворіт
С
90.30
колко отъ нашхъ омъ. на рат падошꙙ. црѹ тьлѣньнѹѹмѹ прꙗꙁнь хранꙙште
С
91.11
поставьнꙑ бо стрѣшт мѫенкꙑ. блꙁъ нѣкꙿде въ бан҄ грѣмъ. съмотрааше бѫдѫштааго. готовъ прмл҄ꙙ отъ омъ прбѣгаѭштхъ къ н҄емѹ
С
92.19
ꙗкоже се отъ цѣсара. дарꙑ велѧ омомъ раꙁдаваѭште
С
93.4—5
Изч
С
Гр
στρατιῶται
Нвб
Ø