Старобългарски речник
оꙁъл҄ень
оꙁъл҄ень
-ꙗ
ср
Мъка, болка, страдание
же нѣкто рее мъ саꙗ. мꙑ мнѣхомꙑ въ болѣꙁн ꙗꙁвѣ. въ оꙁьл҄ен. тъ же ꙗꙁвьнъ бꙑстъ грѣхъ рад нашхъ ... да тъ л ѹбо мꙑ ꙗꙁвен мъ ꙗꙁвоѭ го цѣлѣхомꙑ
С
436.23
Изч
С
Гр
κάκωσις
оꙁьл҄ень
Нвб
Вж. при
оꙁълобл҄ень