Старобългарски речник
ождат 
ождат -ождаѭ -ождаш несв 1. Чакам, очаквам аꙁъ отъсел не мамъ въкѹст брашꙿна ꙁемнааго. нъ ождаѭ оноѧ пштꙙ вькѹст. гоже око не вдѣ н ѹхо слꙑша С 154.9 ождахъ сътворт м вно сътвор же трьн С 436.1 ождааше ѹбо сѫда. вьсеѧ вьсел҄енꙑѧ сѫд. ождааше сьвѣдѣтел҄ь. дѹшънꙑ сьвѣдѣтел҄ь С 432.9, 10—11 ождаѭштѹ же епскѹпѹ.  молꙙштѹ сꙙ к н҄емѹ.  н хѹда отъвѣта полѹвъшѹ. оставвъше го плаѫште сꙙ отдошꙙ С 530.3 ождаѭще м мн Тези, които очакват стротел҄ь вьсе твар ... ѹтвръждаѧ срьдьца. вѣдѫштмъ добраꙗ твоꙗ дѣанꙗ. вно благо новааго внограда. веселꙙ  свѣтъло творꙙ лца ождаѭштмъ прхода твого С 143.24 Разчитам, надявам се на нещо. можетъ л ловѣкъ мꙑ пшенцѫ ...  сѣавъ. ождатъ пршедъш жꙙтвѣ напльнт гѹмно С 266.6 Изчаквам, изтърпявам.  отъвѣштавъ рее къ стѹѹмѹ паулѹ. мꙿного т блꙙдъшѹ ождахъ длъготрьпꙙ. ѫроде  непрѣподобьне. доколѣ ѹкараш  хꙋлш богꙑ С 12.11 2. Посрещам, приемам отътолѣ ѹбо хранꙗаше сꙙ не оставьꙗт манастꙑрѣ.  ходт на но мѣсто. нъ ождат  цѣлт прходꙙштꙙѧ к н҄емѹ С 549.8 С Гр ἐκδέχομαι μένω ἀναμένω ἀνέχομαι ἐπιμένω προσδοκάω Нвб ожидам, ожидавам остар диал ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА