Старобългарски речник
ожестот 
ожестот -ожестоѫ -ожестош св 1. Виря глава, упорствам стꙑ же кононъ въпрашааше хъ рѫгаѧ сѧ. слꙑшасте л ѹбо отъ н҄его гласъ. он же рѣшꙙ. н ... онъ же кь н҄мъ ... нъ послѹшате  не ожестоте вꙑѧ вашеѧ кꙿ н҄емѹ. пон҄еже ꙗко рѣхъ не мате мошт сътрьпѣт ꙗрост гнѣва мѹ С 29.15—16 2. Прич. мин. страд. като прил. ожестоенъ ἰλλιγγοειδής Ожесточен, озлобен фарсе сьвѣтъ сътворшꙙ на їсѹса да  погѹбꙙтъ. ѡ веле ѹмъ беꙁѹмьꙗ ... глѹхꙑмъ слѹхъ отврьꙁамъ бѣаше. а онѣхъ срьдьца ожестоена. сьвѣтъ на ѹбн творꙗахѫ С 399.6 Изч С Гр σκληρύνω Нвб ожесточа [се] ОА ВА ЕтМл БТР АР