Старобългарски речник
ожестт сѧ 
ожестт сѧ -ожещѫ сѧ -ожестш сѧ св Ожесточа се, стана жесток, озлобя се, настървя се нѫ ѹтѣшате себе на въсѣкъ (...) дондеже дъⷩ нарцаетъ сѧ (...) да не ожесттъ сѧ етеръ отъ (...) лъстѫ грѣховноѫ Е 8а 15 Изч Е Гр σκληρύνομαι Нвб Вж. при ожестт