Старобългарски речник
одъждт 
одъждт -одъждѫ -одъждш св 1. Напоя с дъжд, орося гі. гі. прꙁьр съ нбсе  вжд. ꙇ посѣт внограда своего. ꙇ съвръш .  одьжд . ꙇже насад деснца твоѣ СЕ 100а 3 2. Прен. Поръся, посипя, покрия вь ньже день ꙁде лотъ. отъ содомлѣнь. одъжд жюпелъ  огнь съ небсе. ꙇ погѹб вьсѧ М Лк 17.29 З ї ꙁаповѣдѣ облакомъ съше. ї двьрі небсі отвръꙁе. ї одъжді імъ мана ѣсті. ї хлѣбъ небесьнꙑ дастъ імъ СП 77.24 въꙁдвіже югъ до небесі. ї наведе сілоѭ своеѭ ꙁападенъ. ї одъжді на нѩ ѣко прахъ плъті. ї ѣко пѣсокъ морескъ пьтіцѩ перьнатꙑ СП 77.27 гь спꙑтаетъ праведьнаⷷго і неъстіваго ... ѡдръжітъ (погр. вм. ѡдъждтъ, Север., с. 11, бел. под линия) на грѣшънікъ сѣтъ. огнъ і ꙁюпелъ і дхъ бѹренъ СП 10.6 Изч М З СП СЕ Гр βρέχω ἐπιβρέχω одьждт Нвб Срв одъжди се безл диал ОА ДА