Старобългарски речник
одрьжат 
одрьжат -одрьжѫ -одрьжш несв 1. Обкръжавам, ограждам отвсякъде ѡбідѫ мѩ телъці мноѕі. юнъці тѹъні одръжашѩ мѩ СП 21.13 ѹстрашенѣ твоѣ въꙁмѫтішѩ мѩ. ѡбідѫ мѩ ѣко вода вьсь день. ѡдръжаше мѩ въкѹпѣ СП 87.18 2. Владея, властвам над някого вельѣ дръꙁость велье бестѹдье. ръці м того л прѣдаешꙇ же вьсѣъскаа одръжітъ. владѫштаго бѣсꙑ. повелѣваѭштаго мірѹ. владꙑкѫ вьсѣкоꙇ тварі К 4b 33 За болест — държа във властта си, обхващам, обземам. анћл бо гнь на вьсѣ лѣта съхождааше въ кѫпѣль. ꙇ въꙁмѫштааше водѫ. ꙇ же пръвѣе вълажааше по въꙁмѫштен водꙑ. съдравъ бꙑвааше. ѣцѣмъ же недѫгомъ одръжмъ бꙑвааше М Йо 5.4 За чувство, настроение и под. — обхващам, завладявам някого. ѹжасъ бо одръжааше .  вьсѧ сѫщѧѩ съ нмъ о ловтвѣ рꙑбъ ѩже ѩсѧ М Лк 5.9 З А бѣаше же свꙙтꙑ молꙙ сꙙ  прѣклонвъ колѣнѣ. тако глаголааше г тꙑ мо прбѣжште с. отъ скръб одръжꙙштꙙѧ мꙙ С 234.26—27 нъ рекѫтъ нѣц ѡ їѡсфѣ. ꙗко бѣдоѭ одръжмъ.  въ штѹжде странѣ сꙑ.  не мѣѧ ловѣьскꙑ помошт. н ꙁастѫпа. сего дѣлꙗ кротость мѣаше.  сьмѣрен С 365.2 тогда раꙁлѫ(..)тꙿ сѧ лютѣ бѫ(...ома). ѣже не съхран (.)те ложа нескврꙿ(..)на. то сѣ останѫ мꙿ(ног)огланьѣ. стра(х)ъ (..) веле. одръж(тъ) (..). повѣст Р V 3.16 3. Прич. сег. деят. като прил. одрьжѧ περιέχων, συνέχων a) Който е обзел, обхванал [за болест, чувство и под.], властващ, царящ ꙇцѣл раба твоего сего. ꙇⷬ҇мѧ. отъ одръжѧщааго тѣлесънааго недѫга СЕ 24b 7 ходатаю нашъ. ꙇ доводтелю ... ꙁабѫд грѣхꙑ его. ꙇ цѣл  отъ одръжѧщѧѩ болѣꙁн СЕ 27b 13—14 гла мѹ. мол҄ѫ т сꙙ маж м срьдьце на дльꙁѣ. да м прѣстанетъ одръжꙙштꙗ мꙙ болѣꙁнь С 516.20 то слꙑшавъше отъ стааго мѫжа. града того мѫж. рнѫшꙙ сꙙ на ѹкорꙁнꙑ  бьньꙗ. не послѹшаѭште го. отъ неѹвьствꙗ одръжꙙштꙙѧ хꙿ прѣльст С 535.20 b) Който превъзхожда, побеждава, превъзхождащ, побеждаващ  не могѫште протвт сꙙ. протвѫ одрьжꙙшт го слѣ С 566.30 4. Прич. сег. деят. като същ. одрьжм м мн οἱ συνεχόμενοι Тези, които са обхванати от болест, от чувства и под ѹвѣдѣвъше же обꙑа го. въдаꙗхѫ себе роꙁльнꙑм одръжм страстьм. да то съвръшаатъ к н҄мъ С 556.18 г бже нашъ ... ѡдръжмꙑѩ нꙑнѣ скръбѭ ... твомь мⷧ҇демь ѹтѣш СЕ 57b 3 5. Обръщам внимание, насочвам внимание към нещо глааше же къ ꙁъванъмъ пртъѫ одръжѧ. како прѣдъсѣданѣ ꙁбраахѫ. глѧ къ нмъ. егда ꙁъванъ бѫдеш цѣмъ на бракъ. не сѧд на прѣдьнмь мѣстѣ. еда къто ьстьнѣ тебе бѫдетъ ꙁъванꙑхъ М Лк 14.7 З СК огньмь одрьжмъ συνεχόμενος πυρετῷ Който има треска, трескав тъшта же смонѣ бѣ одръжма огнемь велемь  молшѧ  о не М Лк 4.38 З М З А СК СП СЕ К С Р Гр συνέχω περιέχω κατέχω ἐπέχω κυκλόω одръжат Нвб одръжавам остар ВА