Старобългарски речник
одолѣт
одолѣт
-одолѣѭ
-одолѣш
св
Победя, надвия, надделея, взема надмощие
вьскра весь народъ вьпѧ прьвꙑмъ гласомь. днꙿ бъ кононовъ бъ кононовъ одолѣ
С
36.23
а аште днъ б бꙑлъ ѹдмꙑ. довьлѣаше наше слѣ одолѣт. а не нъ толко множьство
С
82.29
рее. цасарѹ. отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ. одолѣш врагомъ твомъ. въꙁвратш сꙙ съ мромъ
С
192.9
дрѹꙁ же скѹшаѭште ꙗкоже не матъ съдолѣт. а вѣровавъше жьдѣахѫ ꙗко томѹ ꙁьлѹ оделѣт матъ стꙑ кононъ
С
36.3
ꙗкож(е бо крь)щен (҃м дн) скꙋшаемъ бꙑстъ. не ꙗко ҃ прѣжде сего одолѣт не можааше
Х
IВб 25
с хъ ѡделѣ
БН
С
Х
БН
Гр
νικάω
καταπαλαίω
περιγίγνομαι
περίειμαι [εἶναι]
оделѣт
ѡделѣт
Нвб
одолея
ВА
БТР
АР
оделея
НТ
НГер
ЕтМл
РРОДД
ДА
Срв
[пре]одолея