Старобългарски речник
одолѣват 
одолѣват -одолѣваѭ -одолѣваш несв Надвивам, побеждавам стї же рѣшꙙ пакостьнкѹ. аште ꙁа съмрьтънааго цра борѫште сѧ одолѣвахомъ. ꙗкоже же  тꙑ послѹшьствѹш. колко пае ꙁа бесъмрьтьнааго цѣсара подвꙁаѭште сꙙ. побѣдмъ твого ꙁълокъꙁньнааго нрава С 69.26—27 ѹааше ѧ стꙑ курѡнъ. глагол҄ꙙ. братꙗ не въꙁбомъ сꙙ. гꙿда бо вь ратехъ обрѣтахомъ сꙙ.  помолꙗхомъ ба. то помагааше намъ  оделѣваахомъ.  вьс побѣгаахъ С 72.25 не лѣпо стъ обꙑкъшмъ оделѣват въ рат. ꙁълодѣскоѭ съмрьтѭ ѹмрат С 87.2—3  гла мѹ. вьсѣмъ авѣ стъ алеѯандре. ꙗко влъшъбам одолѣваш. бѣаше бо т лце блѣдо вдмо. нꙑнꙗ же пакꙑ свѣтъло акꙑ сльнце С 159.20 Изч С Гр νικάω ἀριστεύω оделѣват Нвб одолявам ОА ВА ЕтМл БТР АР РРОДД оделявам, оделея диал НТ НГер ДА Срв [пре]одолявам