Старобългарски речник
одарт 
одарт -одарѭ -одарш св Направя дар някому, дам в дар нещо, обдаря нꙑнѣ же мꙑ молмъ ба вꙿсемогѫщааго ... отвръꙁ рабѹ твоемѹ семѹ о. дажд емѹ ꙁракъ ... ꙇꙁвед  отъ слѣпотꙑ. ѣко ꙁ беꙁвѣдънꙑѩ тъмꙑ. одар  цѣловѭ СЕ 33а 24—25 Изч СЕ Нвб одаря, одарявам несв диал ОА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА