Старобългарски речник
ограждень
ограждень
-ꙗ
ср
Обкръжение [околните; тези, с които някой общува]
гі бже ... не сътворь волѧ твоеѩ ... нъ въпадъ въ раꙁбоѩ дшегѹбънꙑѩ. поработхъ сѧ окаанꙑ. лѫкавънꙑмь огражденемь. ꙇже ѹгасвъше свѣтъ тво бꙑвъше въ мнѣ
СЕ
78а 22—23
Изч
СЕ
огражден
Нвб
ограждение
остар
ВА
Срв
Огражден
МИ
СНМБ
огражденик
м
АП,ПСС