Старобългарски речник
оградт 
оградт -ограждѫ -оградш св 1. Оградя, заобиколя с ограда ꙇнѫ пртъѫ слꙑште. лкъ бѣ домовтъ. ꙇже насад вноградъ. ꙇ оплотомъ ꙇ оград. ꙇ скопа вь немь толо М Мт 21.33 ЗI, A, Б. Срв. Мк 12.1 М З Образно. стада хъ многоплодъна сътвор. въхождене хъ  схождене аћлъскоѭ слоѭ с оград. да вꙿсегда вꙿсѣкъ доволъ мѫще СЕ 15b 18—19 Опаша, заградя. веле ес гі ... тꙑ распѧтъ нбо ѣко  кожѭ. тꙑ ѹтвръд ꙁемⷧѭ на водахъ. тꙑ оград море пѣсъкомь. тꙑ къ въꙁдꙑханью въꙁдѹхъ пролѣ СЕ 4а 12 2. Прен. Осигуря, запазя, защитя гі ... оград жвотъ нашъ. хрантелемь апломъ вѣръномъ. ꙇ прѣдажд лю (!) твоѩ. ꙇ вꙿсѧ събер въ свое црестве СЕ 62b 17  вь лкъ твохъ дрѹгъ вьрꙙд. да съ такоѭ ѹбо мольбоѭ  дѹшеѭ. небесьнꙑѧ танꙑ прмемъ.  жтьмъ цѣлоѹмномъ сам сꙙ оградмъ С 507.21 оградт острогомь περιχαρακόω Оградя, укрепя  нꙑнѣ прꙁьр на вноградъ съ ... оград  острогомь. въходꙑ  сходꙑ его. ꙇꙁбав отъ снѣга СЕ 14а 4—5 оградт сѧ М З А Х Б СЕ С Гр περιτίϑημι τειχίζω περιτειχίζω ἀσφαλίζομαι κατασφαλίζω περιφράσσω Нвб оградя ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА