Старобългарски речник
оголт 
оголт -оголѭ -оголш св Оголя, открия дотолѣ же мѫшꙙ . доньдеже ребра го оголшꙙ. мѫмъ же не отъвѣштавааше несоже С 260.13 Изч С Гр γυμνόω Нвб оголя ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА