Старобългарски речник
огн҄ьнъ 
огн҄ьнъ -ꙑ прил 1. Огнен, изпълнен с огън посълетъ снъ лвѣскꙑ анћлꙑ своѩ. ꙇ съберѫтъ отъ цсрствѣ его вьсѧ сканьдѣлꙑ. ꙇ творѧшѧѩ беꙁаконене. ꙇ въвръгѫтъ ѩ вь пешть огньнѫ М Мт 13.42 З А У деснца твоѣ обрѩштетъ въсѩ ненавдѩштѩѩ тебе. положіші ѩ ѣко пешть гньнѫ (вм. огньнѫ, Север. с. 24, бел. под линия) въ врѣмѩ ліца твоего СП 20.10 тꙑ влко ... въ обраꙁъ огньномь ѩꙁꙑвомь (!). на стꙑѩ твоѩ аплꙑ. ꙇꙁлѣлъ ес СЕ 64b 7 г боже ꙁбаввꙑ. свꙙтꙑѧ тр отрокꙑ твоѧ отъ пешт огн҄ьнꙑѧ. ананѭ аꙁарѭ мсала С 179.5 Който се отнася до кладата, до изгарянето.  останьц огн҄ьні вь рѣкѫ вьсꙑпан бꙑшꙙ С 94.13 За облак — който носи огън, мълниеносен. раꙁдра сꙙ огн҄ьнꙑ облакъ  ста.  гласъ ꙁꙿ н҄его бꙑстъ С 211.10 2. Разгорен, нажежен ѡтъ блісцѣньѣ его прѣдъ німъ облацѣ проідѫ. градъ і ѫглье огньні СП 17.13 г҄еона [дьбрь, матца] огн҄ьна[ꙗ] γέεννα, γέεννα πυρός, Τάρταρος Вечен огън, в който ще бъдат изпратени душите на грешниците; ад, пъкъл добрѣа т естъ съ еднѣмь окомь вьнт въ цсрстве бже. неже обѣ о мѫщю. ꙇт въ ћеонѫ огньнѫѭ М Мк 9.47 З вьскрѣшеньмъ бо хрстовомъ ѹгаснетъ г҄еѡна огн҄ьна. рьвь же неѹсꙑпаѧ ѹмраетъ С 479.18 свꙙтꙑ артемонъ глагола ... рабе дьбр огн҄ьнꙑѧ ште л сꙙ отъмештеш не хотꙙ слꙑшат С 231.13 отъмьнѣвъ же съвѣстѭ. ꙁдохъ к н҄е ... вьсе же ꙗко же решт ꙁабꙑвъ.  матцѫ огн҄ьнѫѭ прѣобдѣвъ. въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ С 525.30 родъ огн҄ьнꙑ γέεννα Вечен огън, в който ще бъдат изпратени душите на грешниците; ад, пъкъл не тььѭ отъ самѣхꙿ тѣхъ. адовъ вратъ. нъ  отъ рода огн҄ьнааго  мѫкꙿ схꙑттъ ловѣка С 514.3 родьство огн҄ьно γέεννα, γέεννα πυρός Вечен огън, в който ще бъдат изпратени душите на грешниците; ад, пъкъл ѹботе же сꙙ пае. могѫштааго.  дѹшѫ  тѣло въ родьствѣ огн҄ьнѣѣмъ погубт С 175.19—20 М З А СК У СП СЕ С Гр [τοῦ] πυρός πύρινος πῦρ Нвб огнен ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Огнян м ЛИ Огняна ж ЛИ Огнемир м ЛИ Огни м ЛИ Огньо м ЛИ Огнянов ФИ Огненов ФИ Огнянков ФИ СтИл, РЛФИ Огняново МИ СНМБ