Старобългарски речник
огавь
огавь
-ꙗ
ср
огавь творт
παρενοχλέω
Затруднявам, измъчвам някого; причинявам някому неприятност, зло
въставъше на мѩ сьвѣдѣтеле неправедьні. їхъже не съвѣдѣхⷶъ въпрааⷲхⷶѫ мѩ. въꙁдаахѫ м ꙁълаа въꙁ добраа ... аꙁъ же вьнегда он огаве творѣахѫ м. облааахѫ сѩ въ врѣтще. сьмѣрѣахъ постомь дшѫ моѭ
СП
34.13
Изч
СП
огаве
Нвб
Ø