Старобългарски речник
овꙑшат сѧ 
овꙑшат сѧ -овꙑшаѭ сѧ -овꙑшаш сѧ несв Превъзнасям се; възвисявам се обраꙁъ  ѫжьство просвѣштааше сꙙ.  божьство просꙗше сꙙ.  ношено овꙑшааше сꙙ.  носꙙ славьꙗше сꙙ С 511.27 Изч С Гр ὑψόομαι Нвб Ø