Старобългарски речник
овъторт 
овъторт -овъторѭ -овъторш св Възпроизведа, разкрия не хотѣаше же овъторт ꙗже о ѹенцѣхъ свохъ ꙗвъꙗмаꙗ мѹ. ꙗвѣ же вьсѣмъ отъкръвенꙗ бꙑваахѫ С 569.13 прѣжде врѣмене прготовьꙗше ѹенкꙑ своѧ на молтвѫ. а  самомѹ нкакоже хотꙙштѹ. овꙿторт мѹ ꙿто отъ окрꙑвамꙑхъ вѣдѣахѫ сам скѹсѹ ѧ томѹ наѹвꙿшѹ С 569.22 добро стъ вънѫ молт сꙙ  ѹгаждат богѹ. н дного бо отъ отъкръвенꙑхъ овъторт хотѣаше С 570.2 Изч С овꙿторт Нвб Срв повторя