Старобългарски речник

овъ

овъ -ова -ово местоим 1. показ За назоваване на близки или известни лица и предмети: този овогда же крлатамъ пꙿтцамъ подобѧ сѧ. орълѹ  стръкѹ. же тѣмъ ꙁмѣненімъ прѣльст женꙑ доброродьнꙑѧ. овѣмъ бо ꙗв сѧ въ ꙁлато прѣложь сѧ.  богатьство обѣштаваѧ С 7.27 не бо къ кнѧꙁемъ тъьѭ  къ ждомъ. нъ къ вьсѣмь глаголетъ.  ов прносѧште сповѣдаѭтꙿ доброраꙁѹмвѣ  своіе  владꙑьско т С 376.20 2. неопр За назоваване на неопределени лица: някой еднꙑ же десѧте ѹенкъ. ꙇдѫ къ галлеѭ. въ горѫ ѣможе повелѣ мъ съ. ꙇ вдѣвъше  поклоншѧ сѧ емѹ. ов же ѹсѫмьнѣшѧ сѧ М Мт 28.17 З А 3. При противопоставяне овъ ... овъ [же], овъ ... нъ, овъ ... дрѹгꙑ, овъ ... сь, овъ .. същ прил прич ὁ μὲν ... ὁ δὲ, ὁ μὲν ... ἕτερος δὲ, ὁ μὲν ... ὁ δὲ ἄλλος δὲ Един ... друг, единият ... другият, първият ... вторият лкѹ црю. ꙇже сътвор бракъ снѹ своемѹ. ꙇ посъла рабꙑ своѩ прꙁъват ꙁъванꙑѩ на бракъ ... он же не рождъше отдѫ. овъ на село свое овъ на кѹплѭ своѭ М Мт 22.5 ЗI, А. Срв. СЕ 106а 21, 22 ов тьмнцѧ отъ самѣхъ основан раскопаваахѫ. ов же протвънꙑѧ слꙑ гонꙗахѫ. отъ вьнѣштьнхꙿ съкровштъ С 467.15, 16 он же рѣшѧ емѹ. ов оана крсттелѣ. ꙇн же лѭ. дрѹѕ же еремѭ. л едноготъ пркъ М Мт 16.14 З, А.Срв. Мк 8.28 М З А СК стъ бо каꙗн отꙿ вьсеѧ дѹшѧ ꙁносмо.  стъ покаан прѣпрость въ гражданехъ вьꙁскаіемо. мже ов съпасам сѫтъ. а дрѹꙁі осѫждам С 362. 23  сътекошѧ сѧ м(но)ꙁ.  раꙁльно къждо бꙗхѫ . ов прѫтмъ ов б. а дрѹꙁ жьꙁлмъ С 193.5, 6 ов похватвъше ꙁа ѹш влѣаахѫ . дрѹꙁ же съꙁажда порваахѫ а дрѹꙁ бꙗхѫ.  тако ведошꙙ влька къ ногама стѹѹмѹ кононѹ С 44.19 же скрьбтъ къ етꙑремъ десѧтемъ да прбѣгатъ. же сѧ веселтъ кꙿ нмъ прітѣкатъ. овъ да ꙁбѫдетъ пеал. а сь да поштѧдтъ сѧ весел го С 95.20 многашꙿд бо словопсателе.  шаропсателе нарьтаѭтꙿ ов словомъ ѹкрашаѭште. а с на дъскꙑ рътаѭште С 83.10 глахѫ же отъ фарсѣ едн. нѣстъ сь отъ ба лкъ. ѣко соботꙑ не хрантъ. ов глаахѫ како можетъ лкъ грѣшенъ. сца ꙁнаменѣ творт М Йо 9.16 З А ов вь сѣнь вьꙁрахѫ. ові же къ слънъцю. ꙇ къ бѹ прітѣкаахѫ. ꙇ ові съвѧꙁавъше ха. отъ сꙑлахѫ К 13b 15, 16, 17 Срв.С 450.22, 23, 24 се естъ кръвь моѣ о неѭе прѣжде сего. бестѹдънꙑ съвѣтъ творѣаше. съ беꙁѹмнꙑмі фарꙑсѣі ... ѡ беꙁѹмье іюдово ... овъ бо продастъ ѭ. въꙁъмъ ћ҃ съребрьнікъ. а ꙇхъ потомь не отърее сѧ К 7b 30—32 ов глаахѫ ѣко сь естъ. онъ же глааше ѣко аꙁъ есмъ М Йо 9.9А не въ (с)ѫмнѣне помшленѣ. овъ бо вѣрѹетъ ѣст въсе. а ꙁнемага(ѧ)  ꙁеле да ѣст Е 5б 9, 10—11 богатꙑ же въ сласт  вь весел. пото же ꙗко овъ свѣтло одѣн ностъ.  богатѫ трепеꙁѫ поставьꙗтъ. ѹбогꙑ же. нштетоѭ вьꙁбраненъ бꙑваатъ тожде любꙿн авт С 491.17, 18 н ... ов ἄλλοι ... οἱ δέ Други ... трети  н глахѫ се естъ хс. ов глахѫ. еда отъ галлеѧ грѧдетъ хс СК Йо 7.41 ов ... н οἱ μὲν ... ἄλλοι [δέ] Едни ... други ов глаахѫ ѣко благъ естъ. н же глаахѫ не нъ льсттъ народꙑ М Йо 7.12 З А овъ ... дрѹгꙑ ... нъ ... дрѹгꙑ ... нъ ... дрѹгꙑ ὁ μὲν ... ὁ δὲ ... ὁ δὲ τὸς, ἕτερος δὲ ... ἄλλος Един ... друг [втори]  раꙁльн обраꙁ мѫкъ прмꙑшлен бꙑваахѫ ...  ов бѣгаахѫ. а дрѹꙁ послѹшаахѫ. н колѣбаахѫ сѧ. друꙁ же скѹшенꙗ тъьѭ прѣштен ѹбоꙗшѧ сѧ. н же блꙁъ бꙑвъше лютꙑхъ прѣнемогошѧ. дрѹꙁ же пакꙑ въ подвгъ вьлѣꙁъше С 85.17—22  овъ хъ къ боу глаголааше ... отъвръже мѧ въ глѫбнꙑ въꙁпхъ к тебѣ г г ѹслꙑш гласъ мо.  дрѹгꙑ просвѣт лце тво  съпасен бѫдемъ.  нъ сѣдѧ на херовмѣ ꙗв сѧ. въꙁдвгн слѫ твоѭ  прд съпасть насъ.  нъ скоро да варѧтъ нꙑ штедротꙑ твоѧ г.  дрѹгꙑ ꙁбав дѹшѫ моѭ отъ ада прѣсподьнꙗго.  нъ г ꙁвелъ с отъ ада дѹшѫ моѭ.  дрѹгꙑ не остав дѹшѧ моѧ въ адѣ.  нъ да вьꙁдетъ ꙁ стьлѣнꙗ жвотъ мо кꙿ тебѣ г бже мо С 461.19—30 М З А СК Б Е СЕ К С Гр ὁ δέ ὁ μέν Нвб ов, ова, ово овой, овая, овое овъй, ова, ово диал ОА ВА НТ НГер ЕтМл ДА