Старобългарски речник
овдъ 
овдъ -а м ЛИ Овид — един от прадедите на Христос. Син на Вооз и Рут, дядо на Давид [Рут 4.17, 1 Пар 2.12] вооꙁъ же род. овда отъ рꙋт овдъ же род. несеꙗ СК Мт 1.5А Изч А СК Гр ᾿Ιωβήδ