Старобългарски речник
овдовъ 
овдовъ прил притеж ЛИ Който е в някакви отношения с Овид, Овидов ꙇ тъ бѣ съ ... снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ. ꙇлевъ ... ꙇесовъ. овдовъ М Лк 3.32 З Изч М З Гр τοῦ ᾿Ιωβήδ