Старобългарски речник
обѫродѣт 
обѫродѣт -обѫродѣѭ -обѫродѣш св Стана глупав, неразумен, оглупея нарцамї сꙙ мѫдр бꙑт обѫродѣшꙙ.  отъмьнѣ въ мꙑслехъ хъ. нераꙁѹмьно срьдьце С 334.17 Изч С Гр μωραίνομαι Нвб Ø