Старобългарски речник
обѧтрт сѧ 
обѧтрт сѧ -обѧщрѭ сѧ -обѧтрш сѧ св Възпаля се, отека вълаꙁꙙштѹ же піѡню вь темнцѫ. днъ отꙿ вонъ ѹдар  ...  ребра обꙙтршꙙ сꙙ. ꙗкоже два мѹ отъдꙑхат С 139.10—11 Прич. мин. деят. като прил. обѧтрвъ сѧ οἰδαίνων Разгорещен прен нсоже бо сце ненавдтъ бъ. ꙗкоже памꙙтва ꙁълѹ ловѣка. ꙗко се обꙙтрвъше сꙙ срьдьце  надѹвъш сꙙ дѹш С 422.25 Изч С Гр φλεγμαίνω обꙙтрт сꙙ Нвб Ø