Старобългарски речник
обѧтрт
обѧтрт
-обѧщрѭ
-обѧтрш
св
Запаля, възпламеня [прен.]
сам послѣднмъ недѫгомъ беꙁѹммъ болѣшꙙ. веланмъ страст вьсѫ дѹшѫ ꙁьлѣ обꙙтрвъше
С
333.19—20
Изч
С
Гр
διαφλεγμαίνω
обꙙтрт
Нвб
Ø