Старобългарски речник
обѣщат [сѧ] 
обѣщат [сѧ] -обѣщаѭ [сѧ] -обѣщаш [сѧ] св 1. Обещая някому нещо ꙇюда скаротъскꙑ ... ꙇде къ архереомъ да  прѣдастъ мъ. он же слꙑшавъше въꙁдрадовашѧ сѧ. ꙇ обѣщашѧ емѹ съребрьнкꙑ дат М Мк 14.11 З прꙁъвавъ бж рабъ акѡвъ прѣподобьнааго еппа ... о гробѣ ... мол сꙙ мѹ. по ѹмрьт го. погрет  вь немъ. томѹ же обѣштавъшѹ сꙙ мѹ С 531.30 2. Обещая, дам обещание, дам дума не отьрнѫ господь люд свохъ. нъ  съпасен людьмъ тѣмъ вь послѣдьнꙙѧ дьн обѣшта С 347.15 повръже себе прѣдъ ногама рабъ бж ... кльнꙑ сꙙ. не вьстат прѣжде оть ꙁемьѧ. аште прѣжде не обѣштаатъ сꙙ. прѣдъпоставьнꙑхъ въкѹст С 524.16 Дам надежда. гі бже нашъ ... вꙿсѣмъ строѩ. ꙇ настоѩщее наше жте. ꙇ бѫдѫщааго намъ наслаждене. ѡбѣщавъ СЕ 16b 18 Уверя някого в нещо, задължа се. пеальнь смъ отье. не бо хотѣхꙿ дабꙑ кто ѹвѣдѣлъ танꙑ сеѧ.  нꙑнꙗ не въꙁмогѫ на мѣстѣ семь жт. старьць же сава обѣшта сꙙ богѹ словесемь. нкомѹже съпроста того повѣдат С 288.4 3. прич мин страд a) Като прил. обѣщанꙑ a) ἐπηγγελμένος Обещан тъгда вьсе же вь семь жт прѣобдѣвъ. въ обѣштанꙑхъ благꙑхъ прѧтю подвꙁатъ сꙙ С 252.6—7 b) b) Като същ. обѣщанаꙗ ср мн ἐπαγγελία Обещаното, обещаните неща обѣщаваѭщмъ сѧ хрант. вꙿсѣ прѣжде реенаа. по томь же ослабт обѣщанаа. ꙇ къ пръвѹмѹ жтью въꙁврат сѧ СЕ 91а 14 4. Обрека се, врека се, посветя се помѣн гі. дада ї вьсѭ кротость его. ѣко кліѧтъ сѩ гю. обѣшта сѩ бѹ їѣковлю СП 131.2 обѣщасте сѧ хѹ. въ дхъ стꙑ. да ѹтвръдтъ дшѧ вашѧ СЕ 97b 11 мноꙁ же отъ народа вдѣвъше мѫлънꙑѧ съсѫдꙑ. ѹбоꙗвъше сꙙ ... отъстѫпшꙙ отъ вѣрꙑ хрсостовꙑ. обѣшташꙙ же сꙙ нѣкотор. отъ н҄хъ сломꙿ етꙑр десꙙт. добь съходвъше съкон҄ьат сꙙ С 175.7—8 5. Дам съгласието си, съглася се, склоня стꙑ кононъ.  обѣштавꙿ сꙙ мъ поде сь нм на мѣсто. вьсь же народъ дѣаше.  свѣштꙙ въжегъше С 36.4—5 вовода ... наꙙ го словесꙑ льстіт глꙙ ... да аште ѹбо ѹгодьна тебѣ сѫтъ словеса моꙗ  обѣт. вьꙁнкн  обѣшта сꙙ не стꙑд сꙙ С 48.25 6. Покоря се, подчиня се раꙁгнѣвавъ сꙙ магнъ ...  глагол҄ꙙ ... остан сꙙ ѹбо понѣ нꙑн҄ѣ отъ бѹст.  отꙿ беꙁѹмьна ѹпꙿванꙗ крьстꙗньска.  обѣшта м сꙙ С 49.20 рее слѹгамъ свомъ. прведѣте м дного отъ нхъ. да некъл понѣ тъ сꙙ мьнѣ обѣштатъ С 60.14 7. Известя, съобщя, оповестя блаженꙑ їѡна рее мъ ... нколже не отъврьгѫ сꙙ господа мого їс хса ... ꙁан҄е тъ обѣшта намъ глагол҄ꙙ ... же отъвръжетъ сꙙ мене пр ловѣцѣхъ. то  аꙁъ отъвръгѫ сꙙ го С 259.13 М З СП СЕ К С Гр ἐπαγγέλλομαι ὑπισχνέομαι συντίϑεμαι συγκατατίϑεμαι συντάσσομαι εὔχομαι πείϑομαι обѣштат ѡбѣщат Нвб обещая [се] ОА НГер ЕтМл БТР АР ДА