Старобългарски речник
обѣтъ 
обѣтъ -а м Обет, обещание, обричане вь мнѣ сѫтъ бже обѣті. ѩже въꙁдамъ хвалѣ твоеі. ѣко іꙁбавілъ есі дшѫ моѭ отъ съмръті. оі моі отъ слеꙁъ СП 55.13 пршедъшемъ же мъ на мѣсто. глагола мъ стꙑ. покорсте л сꙙ ѹбо по ѹставѹ вашемѹ сътворте обѣтъ вашъ С 32.23 вовода же ... наꙙ го словесꙑ льстіт глꙙ ... да аште ѹбо ѹгодьна тебѣ сѫтъ словеса моꙗ  обѣт. вьꙁнкн  обѣшта сꙙ не стꙑд сꙙ С 48.24 тако мѫш ...  нѹдш отъстѫпт отъ бога жвааго. обѣштаваѧ цѣсарьскꙑѧ любьве ... то л прѣмѣнѹш м протвѫ бжмъ даромꙿ. нъ беꙁъ ѹспѣха тебѣ да бѫдетъ обѣтъ тво С 50.12—13 въꙁдат обѣтꙑ ἀποδίδωμι τὰς εὐχάς Изпълня обети, обещания отъ тебе похвала моѣ въ црькъві веліцѣ ісповѣмь ті сѩ. ѡбѣтꙑ моѩ въꙁдамъ прѣдъ боѩштімі сѩ его СП 21.26 ѡбѣтꙑ моѩ гю въꙁдамь. прѣдъ вьсѣм людьм его СП 115.5 вьнідѫ въ домъ твоі. съ вьсесъжагаемꙑмі. въꙁдамъ тебѣ обѣтꙑ моѩ. ѩже ꙁдрѣсте ѹстьнѣ мо. ї глашѩ ѹста моѣ въ пеалі моеї СП 65.14 СП С Гр εὐχή ὑπόσχεσις σύνταξις ѡбѣтъ Нвб обет ОА ВА ЕтМл БТР АР