Старобългарски речник
обѣдъ
обѣдъ
-а
м
1. Òбед, обедно хранене
фарсѣ же вдѣвъ дв сѧ. ѣко не прѣжде кръст сѧ пръвѣе обѣда
М
Лк 11.38
глааше же къ ꙁъвавъшюмѹ . егда творш обѣдъ л веерѭ. не ꙁов дрѹгъ твохъ
М
Лк 14.12
фарсе же ꙁъвавꙑ го на обѣдъ. та въ дѹшьнѣѣмь с дѣльнцѣ хѹльнꙑ ковааше на нь мꙑсл
С
392.27
2. Угощение, празнична трапеза
по комъкань. метъ ппъ ꙁа рѫкѫ старѣшааго. а тъ пакꙑ братра с ꙁа рѫкѫ. ведѫтъ ѣ на обѣдъ поѭще се
СЕ
11b 8
Образно.
слꙑшавъ же еднъ отъ въꙁлежѧштхъ съ нмъ с рее емѹ. блаженъ же сънѣстъ обѣдъ въ цсрств бж
М
Лк 14.15
нѹжда дьнесь сътворт обѣдъ. некл отъ обоѭдѹ вамъ ѹспѣхъ бѫдетъ. сеѧ трепеꙁꙑ насꙑтвъше сꙙ. нашхъ словесь сце отдете
С
405.18
3. Храна, ядене
мⷧо ѡ ꙁбавлень вельеѣда ка. ѡ прощень. ꙇ о прѩть обѣда слънааго. въꙁмогѫщааго
СЕ
36а 11—12
4. Обедно време, о̀бед, пладне
егда къ болⷮ ... аще л ꙁѣло стⷲрана бѫдⷮе. то до обѣда. л до полѹ дꙿне
СЕ
38а 22
обѣдъ годѹ
τοῦ πάσχα
Преди Пасха
бѣ же вь птъкъ обѣдъ годѹ. бѣ же годна. г҃. гла юдеомъ се цръ вашъ
СК
Йо 19.14
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
ἄριστον
δεῖπνον
ἑστίασις
ἄρτος
Нвб
обя̀д, о̀бед
ОА
ВА
АК
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА