Старобългарски речник
обьщьнъ
обьщьнъ
-ꙑ
прил
Съпричастен, свързан
не бо сꙙ їѡсфе. прѧ женѫ с. не бракѹ обьштънѫ. нъ божхъ танъ стронѫ. женѫ т мѣн҄ѫ нъ отьць нѣс
С
242.21—22
Изч
С
Гр
κοινωνία
обьштънъ
Нвб
Срв
общник
м
ВА