Старобългарски речник
обьщьнкъ 
обьщьнкъ -а м 1. Съпричастник, съюзник, съобщник, събрат гѹ нашемѹ іс хсѹ. же отъ отꙿца нераꙁлѫенъ стъ. гоже рад  вѣкꙑ сътвор. обьштьнкъ же бжьствѹ С 28.22 ѡле обьштї хрантеле рода ловѣьскааго. добр обьштьнц пеал. съпоспѣшнц мольбꙑ С 96.30  тъ прѧ(ст сѧ) тѣхъ жде да плътънѹмѹ его пршестю обещьнц бꙑвъше  бже(ствьнѣ го) благода(т пра)стьнц бѫдемъ Х IАа 25 Съучастник. горе вамъ кънжънц  фа(р)сѣ ꙇ ѵпокрт. ѣко ꙁждете гробꙑ пророьскꙑѧ ... ꙇ глете. аште бмь бꙑл вь дьн отецъ нашхъ. не бмь ѹбо обещьнц мъ бꙑл въ кръв пророкъ М Мт 23.30 сне сотоннъ. обьштьне нестꙑхъ бѣсовъ ... не стꙑдш л сꙙ жърꙙ каменю прѣдъ народомъ С 115.26 2. Причастник, този, който се приобщава, причастяващ се със Светите дарове влко гі бже ... ѹкрѣп  на дѣло твохъ ꙁаповѣде ... ꙇ обещьнка бжетвънꙑхъ твохъ танъ ... прмѣшаѩ сѧ стѣмь твоемь дсѣ. наслѣдьнкъ бѫдетъ СЕ 74а 24 да раꙁдрѣшш отъ грѣхъ раба твоего сего. ꙇ обещьнка сътвор . прѣстꙑхъ твохъ танъ СЕ 80а 10 Носител; участник. пріді снъ скꙑ. да прімрітъ родъ нашъ къ бѹ ... не самъ тъкмо пріде. нъ і нꙑ творѧштѧ таковаа. своемѹ ꙇмені обештънікꙑ творітъ К 9а 32 3. Помощник, съдружник ꙇ всѧ сѫштѧѩ съ нмь. о ловтвѣ рꙑбъ ѩже ѩшѧ. такожде же. ꙇ ѣкова. ꙇ оанꙿна. сна ꙁеведеова. ѣже бѣсте обьштьнка смонов З Лк 5.10А ꙁъл обьщьнкъ [ὁ] τῆς κακίας κοινωνός Престъпник, злодеец глагола мъ платъ помѣте вꙑ .  по ꙁаконѹ вашемѹ сѫдте. доброраꙁѹмвъ сѫд отълож тꙙжесть на ждовъскꙑ главꙑ. вꙑ помѣте ꙁьл обьштьнка С 433.8 обьщьнкъ вѣрѣ κοινωνὸς τῆς πίστεως Едноверец, който е от същата вяра  обьштьнкомъ бꙑт вѣрѣ. да аште то сътворꙙтъ. естьнꙑмꙿ  велкꙑмъ даромъ достон бѫдѫтꙿ. да ꙗко се бѣаше мѹ на ѹмѣ С 58.12 М З А Е СЕ К С Х Р Гр [ὁ] κοινωνός κοινωνία обещьнкъ обештънікъ обьштьнкъ Нвб общник остар ВА