Старобългарски речник
обьщь
обьщь
-
прил
1. Общ, който принадлежи на всички
ꙁан҄еже къ добрꙑмъ клеврѣтомъ. ьсть ѹкаꙁан стъ прꙗꙁн. къ обьштѹѹмѹ владꙑцѣ
С
82.5—6
ловѣьскомъ ѹбо рожденмъ. нъ ного. а дховно дꙿно вьсѣмъ. обешть бо оць мѫтъ богъ
С
84.18
Който принадлежи на две неща, лица.
радѹ сꙙ обрадованаꙗ ... радѹ сꙙ дѹшевънꙑ храме божї. радѹ сꙙ обьште жлште. небес ꙁем
С
251.16
вьседръжтель снъ ... вѣьно прсно сꙑ цѣсарьств мѣѧ. кѹпно съ родвъшмъ. ꙗкоже родвꙑ го обьште бо цѣсарьств
С
327.18
2. Общ, който се отнася до всички, който обхваща всички; всеобщ
о мѫен памꙙт ... воле же ѹбо посрѣдѣ хъ вьведъша памꙙть на обьштѫ польꙁѫ
С
83.4
нктоже вь цѣсархъ бꙑстъ бе съмрьт. нктоже обьштааго коньца ѹбѣжа
С
238.11
нъ обьште весел радость намъ рабомъ бꙑстъ. нашего бо рад сьпасеньꙗ
С
489.3
Еднакъв, един и същ.
ꙗко богатꙑѧ равно поьте. рабꙑ свободꙑ. на всѣхъ обьштъ даръ ꙁлꙗ
С
493.10
3. Цял, цялостен, целокупен
вьсꙙ небесьскꙑѧ слꙑ веселꙙтъ сꙙ. ѹслаждамꙑ о сꙺпасен обьштааго рода ловѣьскаго
С
490.2
4. Който съдържа най–същественото, обобщаващ
кротъко бесѣдѹѧ съкрꙑ непрꙗꙁнна дѣлесе мꙙ. т обьште стьствѹ нарее мꙙ
С
394.18—19
обьщаго рад ѹспѣха
κοινωφελῶς
За всеобща полза
нѣстъ бо нꙿтоже тако бѹ любо. ꙗкоже же обьштаго рад ѹспѣха жт
С
379.2—3
обьще въселень
ἡ κοινὴ οἰκουμένη [вар. πᾶσα ἡ οἰκουμένη]
Целият свят
днъ арѡс. лштъ сꙙ слова. тъ днъ отъпадатъ отъ жрѣбꙗ ... не глаголетъ гмь н бмъ ... не съложтъ сꙙ съ омѫ. не вьслѣдѹтъ правьдьнааго. а ьтꙑ мѹ дьн праꙁдьнꙋѧ сь обьштмь вьселен (погр. вм. вьселенмь, Север., с. 509, бел. под линия) прлагаѧ сꙙ
С
509.25
обьщ вьсемѹ мрѹ съньм
[Светите] Вселенските събори
вьсе бо се сті вьсемѹ мрѹ обьшт сънъмі проклѧлі сѫтъ
К
2а 23
обьщ манастꙑрь
κοινόβιον
Манастирско помещение, в което пребивавали новоподстриганите монаси
д аште хоштеш рьнецъ бꙑт. вьлѣꙁ вь обьшт манастꙑрь. ждеже вꙙште братѧ стъ
С
170.4
К
С
Гр
κοινός
ἰσόρροπος
обьшть
обешть
Нвб
общ
ОА
ВА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Общово нивище
МИ
ГХ,МИМ