Старобългарски речник
обьщна 
обьщна -ꙑ ж 1. Нещо общо, това, което свързва кѫѭ обьштнѫ мата съ мноѭ. то нꙑ мѫта С 172.20 2. Обща участ, еднаква съдба вꙿсѣмъ бо комъ обьщнѫ ѹнлъ ес. рокѹ жтѣ съконьавъшю сѧ. тѣмьже молмъ т сѧ гі СЕ 58а 16 Изч СЕ С Гр τὸ κοινόν обьштна Нвб Срв община ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА