Старобългарски речник
обьщеват 
обьщеват -обьщѹѭ -обьщѹш несв 1. Общувам, приобщавам се, споделям с някого мноꙁѣмъ пае ѹне естъ обьштеват самѣмъ съ собоѭ  по скрьбѣн семь.  обльгът пеаль о ного ошьст  о праꙁньствѣ ЗЛ IIа 2 Образно. аште м не дръжш вѣрꙑ како м праꙁдьнѹш памꙙть. аште сꙙ не сьвѣштааш сь мноѭ. како м обьштѹш гробѹ С 510.17—18 2. Вземам участие, имам дял в нещо памꙙть стꙑмъ обьштеват апостоломъ велтъ вѣдꙑ. ꙗко же памꙙть твортъ съ вьсѣмъ срьдьцемъ  вѣроѭ.  нѣхъ ѹтрѹждатъ С 124.9 Изч С ЗЛ Гр κοινωνέω обьштеват Нвб общувам ОА БТР АР