Старобългарски речник
обьдо 
обьдо -а ср Съкровище, богатство, наследство [прен.] даудъ пророкъ подъ псанмъ съкрꙑ раꙁѹмъ. а дѣт обьдо отъкрвьше. на ѧꙁꙑцѣ богатьство ꙁнесошꙙ С 327.5 та бо наѹ ома. се нꙑ остав акꙑ ꙙдомъ свомꙿ обьда. акꙑ  съкровште стьство дрьжтъ слово С 509.14 Изч С Гр ϑησαυρός κλῆρος Нвб Ø