Старобългарски речник
обꙑанъ 
обꙑанъ -ꙑ прил Обичаен, присъщ, привичен бже спе нашъ ... прꙇм  обꙑанꙑмь твомь клюбемь. прѣꙁьрѧ прѣгрѣшенѣ его СЕ 75b 14—15 Изч СЕ Гр συνήϑης Нвб обичаен ОА ВА ЕтМл БТР АР