Старобългарски речник
обꙑа
обꙑа
-ꙗ
м
1. Установен ред, начин на поведение, обичай
ѡ съребролюбьствье вьсе се ꙁълое то сътворіло естъ ... ꙇ не помнітъ ні дрѹжъбꙑ. ні обꙑаѣ. ні рода ні ного нꙇкогоже
К
4b 15
і да ѹвѣсі се въ істнѫ. ꙇ вждъ ꙇ тогда то въшедъ колко вꙑнесе. отъ дшѧ іюдов(.)і бесѣдѫ обꙑаі. обьштенье еже на трапѣꙁахъ
К
4b 21
Срв.
С411.29
ѹнен҄ен бо вьнѣшꙿн҄хъ ѹдобъ. обраꙁъ стъ етеръ дѹшевьнаꙿго ѹстроньꙗ. аште ѹбо въ такъ обꙑа ꙁапрьва себѣ ѹстромъ. пѫтемь ходꙙште. ѹдобь ѹже вьсѫ добрѫдѣтѣль коньамꙿ
С
497.30
Само мн.Нрави.
ꙗкоже бо бесѣдꙑ ꙁълꙑ гѹбꙙтъ обꙑаѧ благꙑ. тако бесѣдꙑ благꙑ. ѹстраꙗѭтъ сьвѣст послѹшаѭштхъ
С
544.2
Телесни функции, нужди на човешкия организъм.
такъ бо естъ ꙁълꙑ тъ корень. бѣса горꙑ дшѫ нашѫ бѹѭ творітъ. творітъ вьсѧ. не вѣдѣт себе іскрънхъ тѣлесънаго обꙑаѣ. ꙇ отъ самого съ мꙑсла ꙇꙁгъна нꙑ
К
4b 13
2. Обичай, обред, култова практика
егоже ес ꙇꙁбавлъ отъ плѣна врагъ бже. ꙇ съ нам же невѣдѣнемь мⷧаденъства. ꙇ нѫждеѭ мѫенѣ. обꙑа ꙇхъ творѣаше
СЕ
23а 25
ꙇ весь поганъскꙑ. беꙁбожьнꙑ обꙑа. далее сътвор отъ мꙑсл его
СЕ
23b 20
ні поганъскъ етеръ обꙑа съдѣат. ні поганъскꙑѩ прісѧгꙑ. ілі но ъто блѫдѧште
К
2а 14—15
тъ нꙑ стротъ крѣптъ въ рат ꙗкоже отцꙙ нашꙙ. он бо прѣдашꙙ намъ сї обꙑа
С
27.10—11
Чин, последование, църковен ритуал.
ѣкоже нꙑ ес ѹбѣдлъ обꙑа сътворт. пострѣщ братра къ хѹ пршедъша. можеш л благодѣтѭ хвоѭ. обрѫт братра
СЕ
82а 7
3.
Твор. ед. като нареч.
обꙑамь
ἐκ συνηϑείας
Редовно, постоянно, винаги
дѣло твоѧ слꙑ стъ. обꙑамъ съвръшамо
С
250.1
4. Способност, умение
ѹвѣдѣвъше же обꙑа го. въдаꙗхѫ себе роꙁльнꙑм одръжм страстьм
С
556.17
въ обꙑа бꙑт
ἐν συνηϑείᾳ εἰμί
Имам опит, привикнал съм към нещо
отьцъ же сава. въ обꙑа сꙑ богоꙗвьнꙗ же агг҄ельска вдѣнꙗ. не ѹбоꙗ сꙙ
С
287.24
навꙑкнѫт обꙑамъ
ἔχω τὴν ἁπλωμένην προαίρεσιν
Редовно извършвам нещо, привикнал съм към нещо
тьгда дѣтшть плаетъ мат болтъ. навꙑкъш обꙑамъ крьмт дѣтшть
С
312.9
обꙑа мѣт
εἴωϑα
Имам навик, имам обичай
ꙇ отъ тѫдѹ въставъ прде въ прѣдѣлꙑ юдескꙑ ... прдѫ пакꙑ народ къ немѹ. ꙇ ѣко мѣ обꙑа пакꙑ ѹааше ѩ
М
Мк 10.1
З
обꙑа стъ
εἰώϑει, ἔϑος ἐστίν, συνήϑειά ἐστιν
Oбичайно е, традиция е
на вьсѣкъ же день велкъ обꙑа бѣ (ꙇ)ћемонѹ. отъпѹштат народѹ. съвѧꙁьнѣ гоже хотѣахѫ
М
Мт 27.15
З
А
СК
прѩсте же тѣло сво. ꙇ обсте е рꙁам съ ароматꙑ. акоже обꙑа естъ юдѣомъ погрѣбат
М
Йо 19.40
З
А
естъ же обꙑа вамъ. да едного вамъ отъпѹштѫ на пасхѫ
М
Йо 18.39
З
А
СК
поѭште трет асъ ꙗкоже бѣаше м обꙑа. вьнеꙁаапъ ѹꙁьрѣшꙙ слѫ кѫѭ сь небесе пѹштенѫ къ нмъ. свѣтт
С
64.20
ꙿто мꙙ тво ꙿто т кобь. ꙗкогоже обꙑаꙗ нѣстъ кнꙙꙁемъ въпрашат о вьсемь
С
46.24—25
обꙑа же бѣаше вь велцѣ то пѹстꙑн҄. раꙁбонкомъ поганꙑхъ ходт срацнъ
С
559.16
по обꙑаю [стъ]
a) κατὰ τὸ ἔϑος, κατὰ τὸ εἰϑισμένον, κατὰ τὸ εἰωϑός [εἰμι]
По обичая, по традиция, както е редът
по обꙑаю ерескѹмѹ. клю сѧ емѹ покадт въшедъшю въ црквъ гнѭ
М
Лк 1.9
З
А
ꙇ прде дхмъ въ црквъ. ꙇ егда въвѣсте родтелѣ отроѧ са. сътворт ма по обꙑаѭ ꙁаконьнѹмѹ о немь
М
Лк 2.27
З
А
СК
велкъ же день творꙙште аполѡнѹ. въ пештерѣ ко страшьнѣ темьнѣ. жде по обꙑаю мъ бѣаше творт съборъ саурьскѹѹмѹ градѹ
С
26.15
гда же поставшꙙ патрарха стѣ црькв рмьстѣ. по обꙑаю патрарꙿшъскѹ. повелѣ сак҄еларѹ свомѹ въ днъ дьнь
С
121.7
b) κατὰ τὸ εἰωϑός, κατὰ τὸ ἔϑος, συνήϑως, εἴωϑα
Както обикновено, както е присъщо
ꙇ прде въ наꙁаретъ въ немьже бѣ въсптѣнъ. ꙇ вънде по обꙑа(ю) своемѹ. вь день соботънꙑ въ сънъмште
М
Лк 4.16А,
СК
ꙇ шедъ де по обꙑаю въ горѫ елеонъскѫ. по немьже дѫ ѹенц его
М
Лк 22.39
З
кононъ же мьнѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштїхъ. л отъ болї по обꙑаю прходꙙштїхъ. отврьꙁе мъ двьр
С
38.10
ѧтѹ бꙑвъшѹ стѹѹмѹ петрѹ ... въвръженѹ бꙑвъшѹ въ темнцѫ. бꙑстъ по обꙑаю молꙙштѹ сꙙ мѹ въ полѹношт вдѣт юношѫ красъна стоѧшта прѣдь нмь
С
187.1
не хотꙙ же ꙁъла рабомъ свомъ господь вар по обꙑаю. сѫштѹ бо велкѹѹмѹ отъцѹ въ хꙑꙁнѣ. молтвѫ творꙙштѹ къ богꙋ
С
275.19—20
c) ἐξ ἔϑουσ εἰμί
Винаги, редовно
варатъ вьсꙙ гаврлъ арꙿхстратгъ. ꙗкоже по обꙑаю радост благовѣштенꙗ прностъ ловѣкомъ
С
461.11
М
З
А
СК
Б
СЕ
К
С
Гр
ἔϑος
συνήϑεια
ἤϑη; νόμοι
обꙑаі
Нвб
обичай
ОА
ВА
АК
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА