Старобългарски речник
обꙑкнѫт 
обꙑкнѫт -обꙑкнѫ -обꙑкнеш св Свикна, привикна; свикнал съм навꙑкнѣмъ ѹбо тако глаголат. ꙗкоже стъ обꙑклъ цръ нашъ послѹшат С 382.25 съ цѣлѣвъшмъ господномъ въпрꙙже въ жрънъв.  окꙑ ꙁдавна обꙑкъ то отъ многа врѣмене.  въ томъ въꙁдрастъ. тако кротъко обꙑе.  мелꙗаше С 565.8, 9 саторнъ же много мѫдръство въспрмъ. ѹмꙑслвъ правьдѫ ꙗко мѫжь тъ. мльалвѫ жꙁнь стъ обꙑклъ С 204.15 тако бо  мноꙁ немлоствꙑѧ обꙑкл сѫтъ тьмнꙑ нарцат С 374.26 Прич. мин. страд. като същ. обꙑкъше м мн οἱ συνειϑισμένοι Тези, които са свикнали, които имат обичай не лѣпо стъ обꙑкъшмъ оделѣват въ рат. ꙁълодѣскоѭ съмрьтѭ ѹмрат С 87.2 обꙑенаꙗ ср мн τὰ συνήϑη Необходимите неща, необходимото славвъше же ба ѹмльашꙙ. подаѭштѹѹмѹ мъ обꙑенаꙗ С 134.9 не обꙑкнѫт ἄπειρός εἰμι Не съм свикнал, непривикнал съм на нещо  етврътꙑ дьнь матъ тръпꙙ беꙁ брашъна. помꙑсл еда како отъпадетъ  ѹмьретъ. не обꙑкъ алъбꙑ С 170.29 обꙑен поꙁор ἡ τῶν ϑεάτρων συήϑεια Традиционни игри, обичайни зрелища по сътворен же комсѹ обꙑенꙑѧ поꙁорꙑ. повелѣ на ѹтрьн҄ дьнь првест раба божꙗ артемона С 226.8 С Гр εἴωϑα ἠσκημένος εἰμί Нвб обикна ’навикна, привикна’ диал НГер ВА ДА