Старобългарски речник
объходьнъ
объходьнъ
-ꙑ
прил
Обикалящ, който ходи от място на място
додошꙙ новосвѣтълꙑѧ благовѣрю подвжьнкꙑ. же дѹхомь господьнемь ꙁлатꙑ стрѹѧ ... обьходьн дѣлателе. прѣдобр мѫенц
С
57.19
Изч
С
Гр
περινόστιμος
обьходьнъ
Вж. при
объходт
Нвб
