Старобългарски речник
обѹꙗт
обѹꙗт
-обѹꙗѭ
-обѹꙗш
св
1. Обезумея, оглупея, лиша се от разум
пакꙑ мѫівъше ногътьм рѣшꙙ. пока сꙙ. отъвѣшта нѣсмъ обѹꙗлъ. нъ жвааго бога боѭ сꙙ
С
140.13
2.
Прен. Изгубя качествата си, вкуса си
добро естъ солъ. аште же соль обѹѣатъ о емъ осолтъ сѧ
М
Лк 14.34
З.Срв.
Мт 5.13
З;С
259.30
Изч
М
З
С
Гр
ἀπονοέομαι
μωραίνομαι
Нвб
обуяя
диал
РРОДД
ДА