Старобългарски речник
обѹт 
обѹт -обѹѭ -обѹш св мин страд Прич. мин. страд a) Като прил обѹнъ ζωοποιός, ζωαρχικός Безумен, безразсъден бѣса лютѣ. ѹвꙙꙁъшꙙѧ вьꙁвѣшаѧ дѹшꙙ.  твортъ вьсего не ꙁнат ...  обѹна сътвортъ С 411.27 b) Като същ обѹнъ м ед обѹн м мн [ὁ] ἀπονενοημένος, [οἱ] ἀπονενοημένοι Безумец; безумци  рее къ н҄емѹ. обѹне.  вьсеѧ млост богъ стѹждь ьсо рад нако рее.  їнако сътвор С 22.24—25 слѹгꙑ же глаголашꙙ стꙑмъ. обѹн вьсеѧ млост  богомъ враꙁ. есо рад не жьрете богомъ С 75.4 Изч С Нвб Срв убуя се ’подлудея, побъркам се’ диал ДА