Старобългарски речник
обрѣтень 
обрѣтень -ꙗ ср 1. Стесн. църк. Намиране на мощи на светци и под. [в наименования на църковни празници] мⷭѣ сепⷠ д҃҃ꙇ. стааго мⷱка нкітꙑ.  обрѣтене мощемъ стаа мⷱка стефаⷩ А 118b 20—21 мⷺца тⷢо ҃ћ. обрѣтене ⷭенъⷯ мощ стаⷢа клмента папежа рмска А 141b 6 мⷺца. феⷬ р ҃ г҃. обрѣтене глаⷡ стааг. оана прⷣѧ А 142b 20 мⷺца юⷩ ҃ѕ҃. обрѣтене мощ кѵра оаⷩ А 149b 23 2. Прен. Постигане, получаване гю помолмъ сѧ ... ѡ обрѣтень намъ. благодѣт ꙇ млост. прѣстаа емѹ дха гю СЕ 60а 12 3. Прен. Създаване, възникване тае цѣсарь събъравъ отъвьсѫдѹ стꙑѧ епскѹпꙑ. въ нкескꙑ градъ ... съкаꙁа мъ о богоборьнѣ то бѹ ерес обрѣтен С 188.29 Изч А СЕ С Гр ἀνακομιδή εὕρεσις обрѣтен обрѣтене Нвб обретение остар ВА НГер