Старобългарски речник
обрѣтател҄ь
обрѣтател҄ь
-ꙗ
м
аромъ обрѣтател҄ь
ἐνοικηματικός [вар. ἐνοικομαντίαις αἱρετικός]
Този, който прави магии; магьосник
ѹбо сѧ бѣж ... вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ ... аромъ обрѣтатель ... мѧтежемъ творець
СЕ
54а 18—19
Изч
СЕ
Нвб
Срв
[из]обретател
ОА
ВА
БТР
АР
