Старобългарски речник
обрѣмент 
обрѣмент -обрѣменѭ -обрѣменш св мин страд прил обрѣмен҄енъ, –ꙑ πεφορτισμένος Обременен, натоварен с грижи прдѣте кь мънѣ въс трѹждаѭште сѧ. ꙇ обрѣменен. ꙇ аꙁъ покоѭ вꙑ М Мт 11.28 З,А, СК. Срв. СЕ 86а 2 СЕ89b 12—13 прдѣте къ мнѣ рекъ. вꙿс обрѣменен тѧготоѭ. хъ вꙑ ꙁоветъ спѣшъно. вьспрмѣте го.  брѣмѧ мое легъкое СЕ 85b 15—16 Изч М З А СК СЕ Нвб обременя св обременявам несв ОА ВА ЕтМл БТР АР