Старобългарски речник
обрътт сѧ 
обрътт сѧ -обръщѫ сѧ -обрътш сѧ св Замлъкна, онемея [образно] прѣдъ нмь теааше (погьібѣль п)огѹблѣ(юшт сърѣ)таѭщѧꙙ прѣдътее жꙁнь. да къ томѹ съмръть обръттъ сѧ Х I Ва 5 Изч Х Гр φιμόομαι Нвб Ø