Старобългарски речник
обръпътт
обръпътт
-обръпъщѫ
-обръпътш
св
Подуча към зло, подмамя
похоть брашенъ многꙑхъ. сластьнꙑѩ похот. естъ бо дръꙁъ ꙁъло творт. ꙇ лѫкавъ обръпьтт
СЕ
88b 7—8
Изч
СЕ
обръпьтт
Нвб
Срв
роптая
ОА
ВА
БТР