Старобългарски речник
обраꙁъ
обраꙁъ
-а
м
1. Образ, лик, външен вид, външност
вьскрьсъ же съ ꙁа ѹтра въ пръвꙑ соботѣ. ѣв сѧ прѣжде мар магдалн ... по схъ же дьвѣма отъ нхъ грѧдѫштема. ѣв сѧ нѣмь обраꙁомь ꙇдѫщема на село
М
Мк 16.12
З
А
ꙁмѣнішѩ славѫ его. въ обраꙁъ телъца ѣдѫша сѣно. ꙁабꙑшѩ ба спаѭщаго ѩ
СП
105.20
тꙑ бо бъ сꙑ неспсаненъ ... прде на ꙁемлѭ. обраꙁъ раба премъ. въ подобь л бꙑвъ
СЕ
4b 1
къ стѣі сⷠтⷪрашънѣі жрътвѣ. прістѫпаеші. посрамі сѧ обраꙁа. самого пріношеньѣ. ѹбьенъ лежітъ хъ
К
8b 24
ꙁѫтр же вьпѧ пѹштааше гласꙑ молтвънꙑѧ. да мѹ не облтъ скврьнавааго мѹ обраꙁа
С
36.17
въꙁложт сковрадѫ ... тако раждежена бѣаше сковрада ꙗкоже обраꙁъ ѧ подобенъ бѣаше огню
С
118.3—4
напрасно сь небесе прдоста дъва агг҄ела въ обраꙁѣ орълѹ
С
234.19
въ багрѣнцѫ обльена. ѹже побѣждьша. ѹже въ обраꙁꙿ цѣсарьскъ обльена
С
435.6
въобраꙁвъша же себе въ раб обраꙁъ. нъ не отъвръгъша сꙙ же бꙑт бѹ
С
533.5—6
анꙿг҄елъ же гнь ꙗв сꙙ стѹѹм [!] съшъдъ сь небесе. въ обраꙁѣ мльнѧ. прде к н҄емꙋ ставъ на въꙁдѹсѣ
С
567.24
мъноꙁ влъц обьходѧтъ въ одеждахъ овьахъ ... обраꙁъмь беꙁълобвъіꙙ прѣльщаѭще. тьлѧштмъ неестьꙗ отъ ꙁѫбъ облваѭть (ꙗдъмь)
Х
II Аб 21
Форма, облик.
вдѣаше патрархъ третꙗго на десꙙте сѣдꙙшта на кра стола. се лце го обраꙁꙑ ꙁмѣнꙗше. овогда ѹбо вдѣт бѣаше сѣда. овогда же отрока
С
121.25
то ѹбо рееш о правьдѣ. не въ огньнѣ пламен. нъ въ обраꙁѣ дъждевѣ съходꙙшт
С
250.27
Подобие, сходство.
ѣростъ іхъ по обраꙁѹ ꙁмню. ѣко спдꙑ глѹхꙑ ꙁатꙑкаѭшѩ ѹші своі. ѣже не ѹслꙑшітъ гласа обаваѭщаго
СП
71.5
ꙁаклнаѭ тѧ бгомь сътворьшмь вꙿсѣьскаа ... съꙁъдавъшмь ка по обраꙁѹ своемѹ
СЕ
52а 19
2. Изображение, лик, картина
покажте м склѧꙁъ кнъсънꙑ. он же прнѣсѧ емѹ пѣнѧꙁъ. онъ же гла мъ естъ обраꙁось напсане. глшѧ емѹ кесаровъ
М
Мт 22.20
ЗI,
А. Срв. Мк 12.16
М,З;Лк
20.24
М
З
ꙗкоже бо шаръѧ на дно дьстѣ. обраꙁꙑ рътаѭтъ стнѫ пшѫтъ шаромъ. сце хс сътвор на то трепеꙁѣ
С
418.1—2
Скулптура, статуя.
помол сꙙ ѹбо ꙁа мꙙ къ богѹ. да въс бѫдеш владꙑца мо дш. обраꙁꙑ ꙁлатꙑ поставьѭ т по вьсꙙ градꙑ вьсеѧ вьселенꙑѧ
С
1.23—24
помол сꙙ ѹбо ꙁа мꙙ къ богѹ. да въстанѫ ꙁбѫдѫ мѫкꙑ сеѩ. поставьѭ т ꙁлатъ обраꙁъ въ градѣ семь
С
222.17—18
3. Начин, способ
можемъ бо се створіт. аште хоштемъ ... како і кꙑмь обраꙁомь
К
8b 19
ков же сьвѣт ꙁьл на нꙙ плетом бꙑваахѫ. раꙁльн обраꙁ мѫкъ прмꙑшлен бꙑваахѫ
С
85.13
на колес првꙙꙁан бꙑт готов. вꙙꙁан бꙑт жегом. вьсѣкъ обраꙁъ мѫкꙑ прѧт
С
88.25
просто решт вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше спѣхъ въгодт богѹ. алъбам же молтвам. оцѣштенмъ тѣлесънꙑмъ
С
280.25
такоже ї хс. аште да не по того обраꙁѹ глагол҄еш. не послѹшатъ тебе н въньметъ. навꙑкнѣмъ ѹбо тако глаголат. ꙗкоже стъ обꙑклъ цръ нашъ послѹшат
С
382.22
новъ стъ въ стнѫ обраꙁъ лова сего. ловꙙшт бо прсно отъ водъ ꙁносꙙтъ рбꙑ. ѹмараѭтъ. ѹлавьꙗмо
С
496.4
4. Следа, отпечатък, белег
аште бо не вждѫ въ рѫкѹ мѹ обраꙁа гвоꙁдмъ. въложѫ прь стъ (!) мо въ обраꙁъ гвоꙁдмъ. вьложѫ рѫкꙑ своѧ вь ребро го. не мѫ вѣрꙑ
С
500.8, 9
кѫдѹ ѹвѣдѣ ꙗже проповѣдаш. хса обскалъ л с акꙑ аꙁъ. рѫкѫ прдѣлъ л с. обраꙁꙑ ꙁскалъ лі с. прьст тво опослѹшаѭтъ л т
С
512.2—3
5. Символ, знак
блгв вꙿсѧ нꙑ. авлѣѭщѧѩ поклоненемь твохъ вꙑ. обраꙁъ работѣ
СЕ
6а 15
пршедъша на мѣсто. прѣкръстста лц сво. обраꙁомъ крестънꙑмъ хсовомъ. въвръгошꙙ ꙗ въ огнь
С
5.19
дѣва дрѣво сьмрьть. нашего побѣжденьꙗ бꙑшꙙ обраꙁ. дѣвоѭ бо бѣ еуа ... дрѣво бѣ. ꙁапрѣштен же на адамѣ сьмрьть. вдѣ л како дѣва дрѣво сьмрьть. бꙑшꙙ намъ обраꙁ побѣжденьꙗ
С
489.8, 12
6. Пример, образец
аште ѹбо аꙁъ ѹмꙑхъ ваш ноѕѣ гь ѹтель. ꙇ вꙑ длъжьн есте дрѹгъ дрѹгѹ ѹмꙑват ноѕѣ. обраꙁъ бо дахъ вамъ. да ѣкоже аꙁъ сътворхъ вамъ. ꙇ вꙑ творте
М
Йо 13.15
З
А
СК
тѧ молмъ гі. давъшааго вꙿсь обраꙁъ цѣлт кꙑ. отъ вꙿсего недѫга
СЕ
28а 14
вь день страшънааго сѫда ꙁа дшѭ его. тако прлежъно трѹд сѧ о немь. ꙇ обраꙁъ бѫд емѹ. во всѣко добродѣѣне. въ съмѣрене. въ кротость
СЕ
82b 18—19
7. Нрав, характер, поведение
бѣ нѣкто преꙁвутеръ. отъ алеѯандръскꙑѧ свꙙтꙑѧ бжѧ црькве. пагѹбьнкъ обраꙁомъ
С
186.19
нарекошꙙ некꙿтарꙗ нѣгого (!). мѫжа мента доброговѣна. кротъка обраꙁомъ
С
202.14
анг҄ельскаго обраꙁа
ἀγγελοειδής
Ангелоподобен, ангелски
дръꙁновеѭ радѹ сѧ ... ѣко дꙿнесь тѧ ꙁбъра. ꙇ раꙁлѫ тѧ гь отъ мрънааго жтѣ. ѣко на лц емѹ въ прѣстоѣне. мьншьскааго на. въ вонъство аћлскааго обраꙁа. жт въ вꙑсотѫ. нбснааго црства. томѹ слѹжт. въшьнѣа мѫдроват. вꙑшън҄хъ прост. наше бо жте на нбсехъ естъ
СЕ
90b 8—9
анг҄ельскꙑ [мъншьскꙑ, рьнььскъ, днаьнꙑ] обраꙁъ
ἀγγελικὸν σχῆμα, σχῆμα μοναχοῦ, ἀρχάριος ῥασοφορῶν, μοναχικὸν σχῆμα, ἄσκεσις, σχῆμα μοναστρίας [вар. πρόσχημα τῶν μοναχῶν, σχῆμα μοναζούσης]
Монашески сан, монашество, схима
мⷧо нⷣа хотѧщмь прѩт ѡбраꙁъ мьншъскꙑ
СЕ
80b 2
мⷧо нⷣа хотѧщꙇмь прѩт обраꙁъ. еднаьнъ
СЕ
80b 21
ⷩ слѹженью. ѡбраꙁа рънеьска
СЕ
81а 15
любш л съподобт сѧ аћлъскѹмѹ обраꙁѹ. ꙇ прѧстт сѧ вь лкъ мьншъскъ
СЕ
86b 23
беꙁ обраꙁа
ἀσχημάτιστος
За Бога — без определен образ
тꙑ бъ мо гъ ... тꙑ небесьнꙑ ꙁемьнꙑ. тꙑ не вдмꙑ ї вдомъ ... тꙑ беꙁъ обраꙁа. а в семъ обраꙁѣ
С
505.1
въ хрьстосовъ обраꙁъ
Χριστότυπος, εἰς Χριστοῦ τύπον
[Който е] по образ, по подобие на Христос
тѹ сьвꙙꙁанꙑ сакъ. съвꙙꙁанꙑ древле отъ авраама. въ хсовъ обраꙁъ
С
460.23—24
мьже обраꙁомь ... тако
ὃν τρόπον ... οὕτως
Както ... така и
імьже обраꙁомь жѩдаетъ еленъ на стоънкꙑ водьнꙑѩ. тако желаетъ дша моѣ къ тебѣ бже
СП
41.2
малꙑ обраꙁъ рьньцю
τὸ μικρὸν σχῆμα
Втората степен в монашеството, малка схима
молтва малааго ѡбраꙁа ⷩръцю
СЕ
80b 3
мѫжьскъ обраꙁъ
ἀνήρ
Образ на мъж
побѣжденъ же бꙑвъ дꙗволъ прѣмѣн сꙙ въ мѫжескъ обраꙁъ. съвꙙꙁавъ рѫцѣ сво колѣнѣ сво дръжꙙ глаголааше ... побѣжденъ бꙑхъ мѫж см свѧтꙑм
С
78.25
напьсат обраꙁъ крьстьнꙑ
σκιογραφέω τὸν σταυρόν
Изобразя кръст, начертая кръстен знак
ѡбраꙁь напса сѧ крьстьн. рѫцѣ раꙁпростⷩраѧ мос. амалка побѣд. егоже ѡбраꙁꙋѫще рѫцѣ вьꙁдⷷжⷣмь. потⷭомь моленемь
ТФ
А 5
облашьскꙑ обраꙁъ
Мирянство
въ наꙙло въꙁдраста. въ облашьстѣмъ обраꙁѣ сꙑ. въ кротост въ беꙁмлъв. въ сьмѣрен же тхост нрава
С
544.24
облѣщ сѧ въ обраꙁъ кого
ἐνδύομαι τινα, μορφὴν φορέω τινός
Приема образ на, приема начина на живот на
бъ сꙑ ноꙙдъ ... бꙑстъ послѹшлвъ до сьмрьт. да нꙑ отъ вѣьнꙑѧ сьмьрт [!] ꙁбавтъ. въ рабї обраꙁъ сꙙ облѣе ангельскꙑ владꙑка
С
480.9
прт на обраꙁъ
ἔρχομαι ἐπὶ τῷ σχήματι
Стана монах
блюд сѧ. ѣко нкътоже тебе нѫдтъ прт на сь обраꙁъ
СЕ
96а 9
прмл҄ѧ обраꙁъ
[ὁ] κατηχούμενος
Този, който приема монашески чин, ръкополаганият
ѡбращь сѧ пⷫо ꙁнаменаⷮе глⷡа премⷧѭщюмѹ обраꙁъ. дⷺ. реⷮе. гю пⷨолмⷭъ
СЕ
93а 9
сътворт обраꙁъ крьстьнꙑ
Прекръстя се
повелѣ же пае дърат . ꙗкоже стрѹжемъ бѣаше обраꙁъ кръстънꙑ. въ ѹмѣ свомъ сътворвъ. въꙁдвгъ о сво на небо глагола. благословьнъ с г бе
С
161.7—8
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
ТФ
К
С
ХЛ
Гр
σχῆμα
τύπος
μορφή
ὁμοίωσις
ὁμοίωμα
εἶδος
χαρακτήρ
εἰκών
στήλη
ἀνδριάς
σύμβολον
ἀντίτυπον
ἀντίτυπα γράμμα
ὑπόδειγμα
πρόσχημα
τρόπος
τρόποι ὑπόϑεσις
νόμισμα
τόπος
τυπικός
[вар. τὸ παραίτιον]
τὸ κατ᾿ εἰκόνα
ѡбраꙁъ
Нвб
образ
ОА
ВА
АК
НТ
Бот
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РРОДД
ДА